Някой ще си каже: "Какво толкова! Да се посади дръвче е толкова лесно!" Е, тогава защо не го правим по-често, въпреки че всички добре знаем, колко са важни дърветата за въздуха, който дишаме? Защо с такава лекота чупим клоните им, нараняваме ги и дори ги сечем? Даваме ли си сметка, колко години са необходими, за да порасне едно дърво, което спасява частици от кислорода, който е жизнено важен за самите нас? Това би могло да се почувства едва тогава, когато видиш, че дървото, което ти си засадил, поливал и си се грижил за него, бива наранявано от някой друг. В това е и смисълът на инициативата, подета от участниците в клуб "Екология" към проект "Успех", с ръководител г-жа Сърбинова - да посадят липа в двора на училището, за която самите те ще се грижат и ще я пазят от посегателства. Днес,в ранния следобед, тази идея събра деца и родители около трапчето, в което трябваше да бъде засадена фиданката. Децата веднага ревностно я наобиколиха.

На 9 март 2013 г. от 10.00ч.  в 107 ОУ „Хан Крум” беше открита ученическата изложба „Светът през обектива”. На нея бяха показани петнадесет от фотографиите на участниците в клуба по „Художествена фотография”, организиран по проект "Успех", с ръководител Марияна Кирязова.Това е първата им представителна изява – резултат, постигнат от многобройните теренни снимания, проведени до този момент. Ето и моменти от нея:

С гордост съобщаваме, че в Областния кръг на Олимпиадата по химия, ученичката от 7г клас Десислава Костадинова Величкова завоюва първо място. Това й дава право да участва в Националния кръг на Олимпиадата по химия в Бургас, който ще се състои на 29 и 30 март като представител на София град. Пожелаваме на Десислава успешно представяне и в Бургас.

На 28 октомври 2012г. в зала "София" - Борисовата градина, се проведе Национален турнир по фехтовка за "Купа България". Носител на "Купа България" за оръжие "шпага" в категорията "Момчета до 13 години" за спортно-състезателната 2012-2013г., стана  нашият петокласник Иван Благовест Денински, който получи още златен медал и грамота. На следващия ден, в категорията на по-големите фехтовачи - "Момчета до 15г.", Иван се пребори и с още по-силната конкуренция на батковците, където зае 6-то място и отново бе отличен с грамота. 

Голяма радост и гордост ни достави нашата талантливата Деница Василева от 4"В" клас, която получи първа награда в международния фестивал "Катюша", проведен в Москва от 24.10 - 28.10.2012г. Тя успява да надпее над около 50 души участници от различни държави - Русия, Беларус, Латвия, Сърбия, Италия, Турция и Румъния във възрастова група 9-12г.  Ето и артистичното и изпълнение на песента "World dance"(вариация на песента на Руслана - победителката в Евровизия 2004г.), с което печели финалния тур.

В изкуството всичко е истина, а в истината има и магия. От сцената, тази истината идва до нас, пленява сърцата и душите ни. В смълчания прожекторен полумрак, с тайнствена и неуловима стъпка тръгва магията, наречена "театър". Който веднъж се е омагьосал, за него и най-могъщият вълшебник остава безпомощен. И това може да се случи само в детството, когато в „школния“ любителски театър, детето за пръв път се качи на сцената, насърчавано от своя „даскал възрожденец“ и усети, че притежава талант.

„Няма неталантливи деца – каза Кремена Бабачева – драматург, театровед и една от вдъхновителките  на традиционните, детски театрални празници в гр. Шумен, градът, в който през далечната 1856г. се отварят вратите на най-старото  българско читалище „Добри Войников-1856“. Точно тук е запалена искрата на това вечно живо изкуство през Възраждането. Искрата  на театъра ще остане жива, само тогава, когато се запази в детските сърца и ще се разгаря с все по-голяма сила. Това е и отправната точка на  Националните детски театрални празници. Наречени са празници, защото те наистина щастливо осветляват детските лица. Няма съревнование, няма стрес…, а само удоволствие и забавление при съприкосновението с тайнствата на сцената!

„Съвременните европейски, западни, модерни  училища  се прославят не с блясъка на сградите си, и не само с учебната си дейност, а с традициите на своите театрални, музикални трупи и спортни отбори.Те са тяхната „марка.“- каза още Кремена Бабачева.

Можем да бъдем истински радостни и щастливи, че на 6 и 7 април през тази година се включихме и ние в детските театрални празници, с трите театрални състава, създадени в 107 ОУ „Хан Крум“. Децата, участвали в тях, за цял живот ще запазят яркия спомен за бурните аплодисменти, с които бяха възнаградени, за топлите, сърдечни усмивки на любезните домакини, за сияещите погледи и лица на една искрена и добронамерена, детска публика.

Студио за детско-юношески театър „Ние от 107-мо“ се представи с пиесата на Валери Петров „Меко казано“, благодарение на самоотвержения труд, както на децата, така и на техния художествен ръководител Данко Калапиш, който е режисьор и постановчик. Децата играеха и пееха на сцената с дълбокото, вътрешно усещане за силата на истината и истинското, силата на непреходните човешки ценности, силата на приятелството и взаимопомощта.Това е пътят, по който можеш да се научиш да вярваш и да ти вярват.

Прекрасната приказка „Джуджето Дългоноско“  бе  пресъздадена от второто Студио за детско-юношески театър „Приказен свят“, в което само за два месеца децата и тяхната ръководителка Елеонора Асенова, също режисьор и постановчик, та  дори и сценограф, се научиха, как да докоснат сърцата и да извикат сълзи в очите на публиката.Трогателна актьорска игра, трубадурски песни , средновековна атмосфера  и талант струеше от сцената, а костюмите и декорите довършваха блясъка.

Малките мимове от Театрално студио „Миманс“, със своя пантомимен танц  „Авантюрите на Чарли“, накараха публиката да се смее и да плаче едновременно.  Един по-различен поглед,  в една непозната, но уникална епоха на нямото кино, чийто корифей на изразителността Чарли Чаплин , освен като герой, се е превърнал в учител и идол за малките актьори. Сценарият, постановката и режисурата са заслуга на художествения ръководител Цветка Колева/ скромната моя милост /, а пантомимните етюди са създадени изцяло по творческите хрумвания на самите деца.

За нас, тримата ръководители, това предизвикателство беше  голямо. Проверихме себе си, ощастливихме децата, доказахме, че с голяма любов и малко лудост, стават чудеса и се гордеем със заслужените  овации.

Всичко това не би било възможно, без дълбокият реверанс през  тази година от страна на Министерството на образованието, младежта и науката, посредством парите от Европейските фондове и специалният проект за извънкласни дейности „Успех“, част от който като междинна изява се осъществи това важно и престижно участие.

С вас сподели : Цветка Колева

Музиката е навсякъде около нас. Звуците в природата също са музика. За да почувстват това децата от 2 клас, ще се потопят в приказка, в която всеки звук ще има своето място, а самите те ще възпроизвеждат тези звуци, ще участват в спектакъла. Един невероятно силен похват за приобщаване на децата към музиката. В съвместен проект с Дома-музей на Панчо Владигеров с музикалният педагог-методист Гунка Калоферова, ще видим и този необичаен "концерет", както и частот неговата подготовка.

Лятото е в разгара си с рекордните  жеги, а учениците – във ваканция. Приближавам училището с неохота за поредното ми лятно дежурство, предвкусвайки скуката на празната сграда и опустелия училищен двор. Отдалеч, забелязвам необичайно оживление край училище. Млади хора, с полиетиленови ръкавици, четки и боя, боядисваха старата, ръждясала ограда, а смехът и закачките им спираха учудените минувачи. Минах покрай тях, опитвайки се да отгатна, кои са, какви са, какво ли ги е накарало да дойдат, та да „подмладят“ оградата на двора в нашето училище. „Това са доброволци, от някаква голяма компания.“ – осведоми ме охраната. „От сутринта са тук . Поставиха нови боклуджийски кошчета, почистиха и двора…“

Виж ти! Сетих се, че 2011г. е годината на доброволчеството, сетих се и за многобройните  доброволчески инициативи напоследък, за които съобщават медиите, и  в душата ми грейна усмивка. Как ми се искаше всичко това да го видят сега и учениците, да се „заразят“, така да се каже, край симпатичните батковци и какички,  да се включат и те. Няколко жени от съседните къщи излязоха и започнаха да почистват наоколо. „Добре че са младите, та да ни засрамят и да ни дадат урок…“ - коментираше на висок глас една от тях. „Били все инженери и програмисти…“ – добави друга, сякаш този факт, наистина придаваше по-голяма тежест на събитието.

Побързах да намеря някой,  който да ми разкаже нещо повече за инициативата. Попитах за някой шеф. „Кой, по-точно Ви трябва? Сред нас има доста шефове…“ – закачливо ме попита усмихнат младеж. Обясних, че искам да напиша нещо за сайта на училището, във връзка с тази инициатива. Посочиха ми едно младо и красиво момиче, с петна от боя по ръцете и дори по косата, което бе организатор на групата. Тя ми разказа, че всички доброволци са служители на фирма VMware.

                „...Идеята да дойдем и направим освежаване на двора на училището бе аплодирана от всички служители, но за жалост, няма как всички физически да се включат в реализацията. Компанията ни се стреми да е съпричастна към проблемите на българското образование и се опитва да го подпомага по различни начини. Ние вярваме, че действието е по-силно от думите и се надяваме компанията да продължи да ни подкрепя в посока организация и инвестиране в подобни каузи.”

                От разказа по-нататък разбрах, че в инициативата са се включили  43-ма участници главно на възраст 26 -35 години. Те са софтуерни инженери и мениджъри от VMware, като се присъединили и трима от общо четиримата директори на българския офис. Фирмата до момента е правила серия дарителски инициативи - много от тях по идея на своите служители.

В този момент се сетих, че това е същата онази фирма, която миналото лято направи парично дарение за участието на нашия отбор в международното математическото състезание в Корея - факт, който представителите на фирмата скромно подминаха и за което, използвам отново случая, за да им благодарим горещо. Освен ентусиазирания доброволен труд за боядисването на оградата и спортните съоръжения, в този ден фирмата дари за 107 ОУ „ Хан Крум“ още: 2 бр. баскетболни коша с рингове; 2 бр. малки футболни вратички за първи клас; 2 комплекта маси и пейки; 12 бр. кошчета за отпадъци. Освен това, казват че имали още работа за довършване, а и  тепърва възнамеряват да ни изненадват.

Всичко, което научих за VMware и за тези млади хора наистина ме впечатли. Когато се прибрах вкъщи реших да потърся повече информация за компанията, защото ми се искаше да разбера повече за нея и служителите й.

И ето какво открих: Компанията VMware е отворила в София през 2007 г. своя втори по големина център за проучвания и разработки в света. VMware е с централа базирана в Пало Алто, Калифорния САЩ  и е глобален лидер в сферата на софтуерни решения за виртуализация на бизнес  и „cloud” инфраструктура. Решенията на VMware ускоряват преминаването към „cloud computing” като в този процес подобряват сигурността и контрола, без това да довежда до допълнителни инвестиции от страна на клиентите. "Тези хора се занимават с доста сложна работа..." - си помислих. По-късно изкоментирах това си впечатление с директора на VMware Диана Стефанова, която сподели, че „Работата наистина е много интересна и предизвикателна. Но факт е, че компанията подкрепя служителите си да участват в инициативи като тази и ги кара да се чувстват още по-удовлетворени.”

Впечатлени и зарадвани от невероятния подарък, който се прави за нашето малко и поостаряло вече училище, пристигнаха и се включиха колегите от начален курс Катя Пумпалова и Боряна Петрова, въпреки че бяха в отпуск. Те съдействаха и за създаване на организацията на място.

Искам от сърце, на първо място, да им пожелая здраве на всички тези млади хора, за да могат да „раздават“ себе си с идеите и действията си, да „заразяват“ с  благородното си поведение и излъчване, да им пожелая успех в кариерата и бизнеса.

Доброволчеството е нещо, което те изгражда, нещо, което те прави красив по специален начин, щастлив и полезен за всички около теб и обществото като цяло, изразено в помощ на някой човек в неравностойно положение - на улицата например, или засаждане на дръвче, почистване на градинката пред блока и т.н.  Мога много области да спомена, в които с общи усилия можем да популяризираме доброволчеството като дейност сред обществото ни. Ние ще променим света именно с действията си, и нека те да са доброволни - само така ситуацията и у нас, и като цяло ще се промени. Това е кауза за всички, не само за младите, една безгранична територия, в която всеки би могъл да се почувства по-добър и полезен.

Нека променим средата, в която живеем, като тръгнем от промените в себе си - само така ще стигнем до видими резултати не само в доброволческите дейности, а и в развитието на обществото  и заобикалящата ни среда, защото казано е: „направи добро, за да ти се върне“.

Цветка Колева

 Напоследък, много се говори за образователната реформа, която от години, все не се случва. Всъщност, трябва да се реформира законовата и нормативна база, която да отговаря на съвременните предизвикателства в европейски и световен мащаб. Тенденцията е, образователната реформа да промени из осни методологичната база на учебното съдържание и методите на обучение, като акцентите ще са предимно върху развитието на мисленето у учениците и начините на учене. Как да се развие интелигентност у децата е въпрос, който стои в центъра на много научно-изследователски институти и организации от цял сват. Една такава организация е Mensa International e международна организация на хората с висок коефициент на интелигентност, Менса - България е филиалът у нас.

Членове могат да бъдат всички лица над 18 години с доказан коефициент на интелигентност над 148. Различни мнения и отговори на вашите въпроси, ще намерите в специализирания сайт "Как да развием интелигентност у децата"